Деформираща артроза на колянната става /гонартроза,остеоартроза на колянната става/

Деформиращата артроза е най-често срещаното хронично заболяване на опорно- двигателния апарат. Артрозните изменения над 50 год.възраст засягат 20 процента от хората.Най-често засегната от големите стави е колянната става. Боледуват по- често жени предимно с наднормено тегло,оплакванията започват в средна възраст. Засягат се и двете стави, макар и в нееднаква степен. Деформиращата артроза на колянната става е заболяване, когато измененията изпреварват съответната възраст на пациента. Ако артрозните изменения съответстват на възрастта на пациента, състоянието обозначаваме като възрастова артроза.
Според съвременната биомеханика истинската артроза се развива , когато се стигне до механично несъответствие между натоварването на ставата и способността на хиалинния хрущял да понесе това натоварване.Възможни са следните варианти:
1.нормална механика с повишено натоварване/спортисти/
2.нарушена мехамика с нормално натоварване/след фрактури,нарушaващи ставното съответствие на двете ставни повърхности/
3.нормална механика и натоварване с добвен възпалителен процес. Възпалението може да бъде гнойно/след вътреставни манипулации,сепсис и др./ или асептично/синовити,артрити и др/. Възпалителният процес нарушава храненето на ставния хрущял и предизвиква неговата деструкция и ранно износване. Хрущялът няма собствени кръвоносни съдове,храни се от състава на ставната течност. Всички процеси ,нарушаващи състава на ставната течност водят до прогресивни артрозни изменения.
Между гореспоменатите етиологични моменти са възможни и комбинации.
Като чест пример за за напредваща артроза на колянната става е скъсването/лезията/на менискусите. Те могат да причинят нарушение в механиката, травма на ставния хрущял и задължителен асептичен процес-синовит с променен състав на ставната течност. При запуснати случаи се уврежда прогресивно ставния хрущял,износва се и резултата е гонартроза.
Гонартрозата е съпроводена от типични вътреставни промени
1.Загуба на седефения блясък на хрущялната повърхност с развлакняване и на места размекване.
2.Често се появяват свободно плуващи в ставната течност хрущялни фрагменти.Те се наричат „ставни мишки” и нанасят допълнителна травма на ставните хрущяли.
3.Ставната капсула се променя-задебелява и склерозира.
4.Синовиалната капсула/най-вътрешната обвивка на ставата/ хипертрофира,появява се синовит.
5.По ръбовете на ставата се образуват остеофити/т.нар.шипове/
6.С напредване на износването на коляното се появява и изкривяването на долните крайници под формата на буквата „О”-варизация.
Оплакванията при напредваща остеоартроза на колянната става са характерни.
1.Болки.
2.Оток на ставата.
3.Вътреставен излив-хидропс.
4.Хипотрофия на бедрената мускулатура.
5.Ограничени движения в ставата.
6.Може да се появи т.нар. Бейкерова киста в задколянната ямка. Тя най-често е свързана с увреда на задния рог на медиалния мениск.
7.Изкривяване на долния краиник навън-варизация.
8.Много често първите оплаквания от болки в колянната става са в областта на „капачката”-пателата.
На рентгенова/фасова/ снимка най-характерните белези са:
1.Износване на ставния хрущял от вътрешната страна на коляното.
2.Появата на „шипове”,/остеофити/ по ръбовете на ставата.
На профилната/странична/ снимка се отчита износването на ставата между „капачката”и бедрените кондили.
Лечението зависи от степента на артрозните изменения. Най-важно е да се прекъсне основния патолгичен процес, водещ до артрозните изменения. Уместни медикаменти са хондропротекторите, препарати съдържащи хиалуронова киселина, нестероидни противовъзпалителни, кортикостероиди в определени случаи. Хиалуроно съдържащите медикаменти са за перорална/през устата/ и парентерална/директно вътреставно/ употреба. Трябва де се отбележи,че кортикостероидите са предимно за парентерално, вътреставно приложение. Имат успокояващ възпалението ефект,но променят състава на ставната течност и рязко влошават храненето на ставния хрущял. Тяхната употреба се преценя от лекар и се прилагат в определени случаи. Прекомерната им употреба предизвиква прогрес на артрозните изменения. Подходящи са и физикалната терапия/криотерапия т.е. с лед/ и балнеолечението. В близкото минало при нарушение на остта на долния крайник се прилагаха коригиращи остеотомии. При възстановяване на остта на крайника се подобрява механиката на ставата и тя се износва по-бавно. Познати са и техники за корекция на позицията на ставната „капачка”.По този начин триенето и износването на хрущяла намаляват, облекчават се и болките.
В модерната ортопедия за по-напредналите случаи се прилага колянното ендопротезиране-заместване на ставните повърхности с изкуствени.Познатo e уникондилно/частично, еднокондилно протезиране/ и тотално/цялостно ендопротезиране.Уникондилното ендопротезиране не успя да се наложи,поради временния му ефект и нуждата от реоперация и поставяне на цялостна ендопротеза. Удовлетвореността на болните е незадоволителна при еднополюсното протезиране. Широко приложение намира тоталното/цялостно/ендопротезиране. Протезата се прикрепя с биологичен цимент. Във водещите страни с голям брой поставени за година коленни ендопротези,не се изчаква пълното износване на ставата. Пристъпва се към ранно оперативно лечение. Най-важно при оперативното лечение е правилното био-механично поставяне на ендопротезата и ранното раздвижване. Като пример в Белгия колянното протезиране надхвърля тазобедреното в съотношение 2:4. Болните се мобилизират рано,още на третия следоперативен ден се придвижват с една патерица,като са постигнали обем на свиване в оперираната колянна става от минимум 70 градуса.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *