Дископатия (дискова херния)

Определение
Най-честата причина на поясно-кръстцовия (лумбосакрален) радикулит (до 90% от случаите) е лумбалната (поясната) дискова херния. Тя възниква на основата на остеохондроза на прешлените (хронично невъзпалително заболяване на гръбначния стълб и неговия свързочен апарат).

Клинична картина
Болестният процес засяга преди всичко междупрешлените дискове. Страничната лумбална дискова херния се проявява с болестната картина на лумбо-сакрален радикулит. Тя започва остро, най-често след физическо усилие (вдигане на тежест, внезапно рязко изправяне) като лумбаго или „секване“. Болката в кръста най-често е едностранна, силна, остро режеща или стрелкаща. Обикновено тя преминава за 4-5 дни. В други случаи тя се спуска надолу по седалището и задно страничната повърхност на крака.
След няколкодневен постелен режим със или без лечение болката стихва и изчезва, но след месеци или години отново се появява главно при резки движения или физическо натоварване. За появата й известна роля играят простуда, огнищна инфекция и други възпалителни или токсични причини. Като заболяване лумбалната (поясната) дискова херниия се представя с два рязко очертани синдрома вертебрален (прешленен) и коренчев.

Вертебралният синдром се изявява с изглаждане на физиологичната поясна лордоза (извивката на гръбначния стълб в пояса напред), поява на сколиоза (S-образно извиване на гръбначния стълб в пояса встрани), която може да наклони гръбначния стълб към болния крак, а най-често при дискова херния L5 – S1, или да предизвика наклоняване на гръбначния стълб към здравия крак, което се среща по-често при дискова херния на ниво L4 – L5. При вертебралния синдром се наблюдава още рефлексно напре жение (скованост) на мускулатурата около гръбначния стълб и трудна подвижност в поясната област. Особено затруднено е изправянето в пояса и кръста, което се съпровожда със засилване на болката.

Коренчевият синдром е сетивен и се характеризира със спонтанна и предизвикана болка, усилваща се при кихане, кашляне, смях или опит за движение. Най-често се засягат последното пето поясно коренче и първото кръстцово коренче. Освен по задно-страничната повърхност на бедрото и подбедреницата, болката често се излъчва към тилната част на стъпалото и палеца (при увреждане на L5-коренче) и към петата и малкия пръст (при увреждане на S1-коренче). При дискова херния на нивото L4 – L5 диск сe засяга L5-коренче. Смутената зона има формата на лента или „лампаз“, обхваща предно-външната повърхност на подбедреницата, вътрешната част на стъпалото, II, III и IV пръсти, а твърде често и палеца. При дискова херния между L5 и S1 – прешлените се уврежда S1 коренче, като сетивността е нарушена по задно -страничната част на подбедреницата, горно-външната повърхност на ходилото и V пръст.
При лумбална дискова херния двигателните разстройства се срещат по-рядко и най-често се изразяват с понижен мускулен тонус и с хипотрофия на мускулатурата на седалището и подбедрицата. Рядко се наблюдават временни парализи или парези.

Лечението на дисковата херния е консервативно, с поставяне на болния на твърдо легло и прилагане на обезболяващи медикаменти. При неуспех се прибягва до хирургическо лечение.