Плоскостъпието

Плоскостъпието, като заболяване е известно от дълбока древност. Това е най-често срещаната патология в подиатрията – наука за заболяванията на ходилото. На пръв поглед едно често срещано състояние с неживотозастрашаващо развитие и изход се оказва с огромно социално значание: 1. Поради голямата си честота на разпространение 2. Поради тежките последствия, до които може да доведе – болезнените ходила. Човек с такива оплакваниия е неспособен за обществена дейонст, дори и за адекватно самообслужване. Като понятна дефиниция на плоскостъпието може да се отбележи рухването на сводестата констуркция на ходилото. Сводестата конструкция на ходилото може да бъде нарушена в резултат на различни причини – вътре или извън ходилото, придобити или вродени. Оттук е логично да отбележим и наличието на няколко вида плоскостъпие. Най-често срещания вид е флексибилното, статично, хипермобилно плоскостъпие. Проявява се при децата, след прохождането. Трябва да отбележим, че състоянието не е заболяване на ходилото, а локална изява на общото състояние – детска ставана халтавост, т.е. елестичност на съединителната тъкан в тялото. Това определя и еластичността на ставните връзки, както на ходилото, така и на ставите по цялото тяло. Според последните проучвания част от случайте с флексибилно плоскостъпие се самокоригират до около 8 год. възраст, поради промени и укрепване на общия мускулен тонус, също и поради промени в еластичността на лигаментите – ставните връзки. Само по себе си флексибилното плоскостъпие е асимптоматично, неболезнено. То е етап от развието на детето и не е заболяване. Ходилото като орган е напълно здраво. Тук трябва да се разясни значението на Ахилесовото сухожилие, или по-точно на трицепсовия мускул. Вариациите в тонуса на трицепса са много важни, защото могат да направят флексибилното плоскостъпие симптоматично, болезнено. Болезнеността при този тип плоскостъпие е индикация за оперативно лечение. Оперират се и тежките неболезнени форми, поради това че има голям риск от последващи костно-ставни деформации. Промяната в тонуса на Ахилеса може да стане причина плоскостъпието да се задържи и да остане при възрастния човек. Съществуват неоперативни методи за намаляване на вероятността да се получат гореспоменатите усложнения или да не се стига до оперативно лечение. Трябва да отбележим, че флексибилния тип плоскостъпие се влияе неблагоприятно от ортези с подръжка на надлъжния свод. Такива средства напълно изолират така и претоварените сводоподдържащи активни структури – мускули и водят до тяхното изолиране и атрофия, т.е. плоскостъпието се задълбочава като степен на изразеност. Единственият правилен метод е да се манипулира плоскостъпието от такъв вид ортези, които коригират стоежа на петната кост. Когато петната кост е под Ахилесовото сухожилие, тя подържа ходилната арка по костен механизъм. При плоскостъпието се наблюдава отклонение на петната кост встрани, така нареченият „патешки стоеж”. Това е всъщност причината да се използват обувки с висок и твърд форт. Недостатък е, че с времето форта се разхлабва , не зъдържа петната кост в правилна позиция и намалява ефекта на профилактиката. Друг по-модерен метод е използването на оретези от типа UCBL /University of California Biomechanics Laboratory /. Изработени са по начин, който намалява до минимум тяхната амортизация. Подобен тип ортези са и всички с клиновиден профил на петната част. У нас са известни като ортези тип „супинатори” . При използването им се запазват правилните костно-ставни съотношения на ходилото, както и се профилактира дължината на Ахилесовото сухожилие. То работи в диапазана на най-голямата си екскурзия. Дотук споменатите консервативни методики са към групата на статичните мероприятия. При навлизане на децата във възраст, която дава възможност да сътрудничат на профилактиката се препоръчват и динамични мероприятия – курсове специфична лечебна физкултура. Флексибилното плоскостъпие няма общо с липсата на надлъжен ходилен свод при деца до 3 годишна възраст, което се дължи на хипертрофия на мастната тъкан в областта. Отграничаването на двете състояние изисква преглед със специалист.
Разбира се необходимо е да се обърне внимание:

  1. Добрата профилактика намалява необходимостта от оперативно лечение.
  2. Ортезите не лекуват, но допринасят за неусложненото израстване и преодоляване на състоянието.